Владимир Зарев: В България вече има доста повече писатели, отколкото читатели
В България вече има доста повече писатели, отколкото читатели. Това каза писателят Владимир Зарев по време на Софийския международен литературен фестивал в НДК днес. „Интересното е това, че литературата в съвременна България не храни. Писателят не получава нужните средства, които са необходими да живее. И въпреки това напливът на хора, които искат да пишат книги, е грандиозен. Странна работа“, отбеляза Зарев. Творчеството на автора, както и новото издание на романа му „Хрътката“, бяха във фокуса на разговора му в НДК с читателите. Романът беше издаден за първи път през 1987-1988 г., малко преди промените, разказа модераторът на събитието проф. Даниел Вълчев. „Радвам се, че издателите са преценили, че това е книга, която, макар като всяко произведение на изкуството да отразява времето, в което е писана, надхвърля снимката на обществото такава, каквато може да я видим в нея“, посочи проф. Вълчев. На въпроса как би се представил пред човек, който не познава българската култура, Владимир Зарев отговори: „Аз съм вече един много възрастен, щастлив човек. Щастлив съм за това, че съм много възрастен, защото много хора не достигат до тези мои 77 години. Щастлив съм, защото живея с хора, които обичам и които, надявам се, ме обичат. Щастлив съм, защото имам прекрасни деца и внуци. Щастлив съм, може би най-щастлив съм, за това, защото продължавам да пиша“. Авторът разказа, че вече има нова книга, която определи като „най-краткият и най-трудният роман, който съм писал“. Догодина през пролетта, навярно, той ще потърси своя читател, добави Зарев. По думите му има два начина, по които един писател учи себе си. Първият е, като пише и чрез опити, и грешки намира собствения си стил, а вторият - като чете много, отбеляза писателят. „В творчеството винаги съм се стремял да разкажа големи части от националната ни история, но да ги разкажа чрез движението на човешките характери, чрез човешките съдби. Това, според мен, е най-важно. И тогава историята се помни, тя остава в съзнанието на хората. Защото словото, особено писаното слово, е най-истинската човешка памет“, разказа Владимир Зарев. За работата си като главен редактор на списание „Съвременник“ той каза: „В този живот аз имам 50 години, горе-долу, трудов стаж и никога не съм работил никъде другаде, освен в списание „Съвременник“. За мен то е един голям, велик духовен приятел, с който съм споделял живота си и който съм обичал като член от моето семейство“.
|
|
Литературен обзор
Келси Л. Смуут: Връзките ни са като стихотворения – изискват творчество и внимание
Келси Л. Смуут (Kelsey L. Smoot) представя своя дебютен поетичен сборник "СОУЛМЕЙТ КАТО ГЛАГОЛ" (SOULMATE AS A VERB), който е важен принос към дългата традиция на творби, призоваващи ни към любов и освобождение. Този сборник ни подтиква да се замислим за това ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Романа Петри изследва сложността на семейните отношения в "Безопасна дистанция"
Романът "Безопасна дистанция" (2026) е продължение на "Пранци ди фамилия" (2019) и "Навсякъде, където съм" (2008) - шедьовър на Романа Пециета, известна под псевдонима Романа Петри. Тя е италианска писателка, преводачка и литературен критик, която живее в Рим. ...
Добрина Маркова
|
Във всяка война има нещо, което не може да бъде победено
Валери Генков
|
Литературен обзор
Извънсъдебно правосъдие и аболиционизъм: Бостънските събития от 1835–1836 г.
Въпреки че насилието срещу аболиционистите е било сериозна заплаха през 1830-те години, то не е било ограничено само до южните щати. Един от най-забележителните примери е почти линчуването на известния аболиционист Уилям Лойд Гарисън през октомври 1835 г. в Бо ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Експресивно
Дигитализирани спомени: РБ „Петър Стъпов“ съхранява историята на българската свобода
Чувствата на плам и любов към Родината оживяват в архивни статии от преди 80 години, които библиотекари от Търговище откриват в навечерието на Деня на българската свобода. Сред тях е и регионалният вестник „Обществена трибуна”, който всяка година п ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Романа Петри изследва сложността на семейните отношения в "Безопасна дистанция"
Романът "Безопасна дистанция" (2026) е продължение на "Пранци ди фамилия" (2019) и "Навсякъде, където съм" (2008) - шедьовър на Романа Пециета, известна под псевдонима Романа Петри. Тя е италианска писателка, преводачка и литературен критик, която живее в Рим. ...
Добрина Маркова
|
На бюрото
Алесия Пиперно разказва за пътуванията си и уроците, които е научила по пътя
Валери Генков
|
Експресивно
Стенли Кубрик разкрива неизменността на насилието в "Портокал с часовников механизъм"
Ангелина Липчева
|
Филмът "Портокал с часовников механизъм", режисиран от Стенли Кубрик, е един от най-противоречивите в историята на киното. Въпреки че се стреми да повлияе на поведението на зрителите, той не притежава убедителността на философските разкази и разкрива неясности. Кубрик използва барокови и провокативни елементи, които често корумпират моралния смисъл, който се опитва да предаде. Критиците от времето ...
|
Литературен обзор
Във всяка война има нещо, което не може да бъде победено
Валери Генков
|
|
17:13 ч. / 14.12.2024
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 4190 |
|
В България вече има доста повече писатели, отколкото читатели. Това каза писателят Владимир Зарев по време на Софийския международен литературен фестивал в НДК днес.
„Интересното е това, че литературата в съвременна България не храни. Писателят не получава нужните средства, които са необходими да живее. И въпреки това напливът на хора, които искат да пишат книги, е грандиозен. Странна работа“, отбеляза Зарев.
Творчеството на автора, както и новото издание на романа му „Хрътката“, бяха във фокуса на разговора му в НДК с читателите. Романът беше издаден за първи път през 1987-1988 г., малко преди промените, разказа модераторът на събитието проф. Даниел Вълчев. „Радвам се, че издателите са преценили, че това е книга, която, макар като всяко произведение на изкуството да отразява времето, в което е писана, надхвърля снимката на обществото такава, каквато може да я видим в нея“, посочи проф. Вълчев.
На въпроса как би се представил пред човек, който не познава българската култура, Владимир Зарев отговори: „Аз съм вече един много възрастен, щастлив човек. Щастлив съм за това, че съм много възрастен, защото много хора не достигат до тези мои 77 години. Щастлив съм, защото живея с хора, които обичам и които, надявам се, ме обичат. Щастлив съм, защото имам прекрасни деца и внуци. Щастлив съм, може би най-щастлив съм, за това, защото продължавам да пиша“.
Авторът разказа, че вече има нова книга, която определи като „най-краткият и най-трудният роман, който съм писал“. Догодина през пролетта, навярно, той ще потърси своя читател, добави Зарев. По думите му има два начина, по които един писател учи себе си. Първият е, като пише и чрез опити, и грешки намира собствения си стил, а вторият - като чете много, отбеляза писателят.
„В творчеството винаги съм се стремял да разкажа големи части от националната ни история, но да ги разкажа чрез движението на човешките характери, чрез човешките съдби. Това, според мен, е най-важно. И тогава историята се помни, тя остава в съзнанието на хората. Защото словото, особено писаното слово, е най-истинската човешка памет“, разказа Владимир Зарев.
За работата си като главен редактор на списание „Съвременник“ той каза: „В този живот аз имам 50 години, горе-долу, трудов стаж и никога не съм работил никъде другаде, освен в списание „Съвременник“. За мен то е един голям, велик духовен приятел, с който съм споделял живота си и който съм обичал като член от моето семейство“.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
София Стойнева: Подарък от думи и емоции
Сборникът с разкази „Нещо за подарък“ на София Стойнева е истинско откриване за читателите, които търсят дълбочина и разнообразие в съвременната литература. Темите, които авторката разглежда, са многопластови и актуални, отразявайки социалните ...
|
Избрано
Дана Ел Мърфи разкрива нови перспективи в жанровата феминистка критика
Темата за жанровата феминистка критика и нейното място в литературата е изключително важна и актуална. Дана Ел Мърфи, асистент-професор по афро изследвания и английски език в Caltech, е изтъкната фигура в тази област. Нейната работа се фокусира върху ...
|
Рене Карабаш и „Остайница“ - българският роман, който покорява света
|
Ако сте поропуснали
Катя Антонова: "Писането е необходимост за мен"
Катя Антонова, известна българска детска писателка, наскоро представи своята най-нова творба, озаглавена „Наръчникът на Ванилия за добри дела“. Тази книга, която е част от популярната поредица за героинята Ванилия, съдържа девет вдъхновяващи ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |